За Старецът, житото и мравките

Напоследък доста се замислям върху една хубава приказка за Старецът, житото и мравките. Та помогнал старецът на сина си, болярин при царския двор, да намери жито за посев в мравуняците и така да спаси царството от гладна смърт, но по-важното било, че така старецът избавил от смъртна присъда всички стари хора в страната обречени като ненужно бреме. Стара приказка, но като се вгледате в пазара на работна сила в България ще видите, че тя е особено актуална и днес естествено без заплахата от летален изход. Познавах преди десет години един ръководител, който беше настоял неофициално, но безапелационно в ръководената от него търговска фирма да се отстранят  всички регионални мениджъри над 45 – 50 години и всички такива с наднормено тегло. Как, защо и откъде му беше дошла тази „блестяща“ идея така и не разбрах, но знам че тази заповед беше изпълнена в значителна степен. За себе си в този момента мога със сигурност да кажа, че отговарях на тази повеля само по отношение на теглото си. Казах си – Добре, че не съм в тази корпоративна среда иначе как ще обяснявам на близките си, че съм отстранен (да кажем уволнен) защото съм дебел и едър. И така този случай отмина и го позабравих, докато не започнах да срещам в интернет мнения и впечатления за отхвърлени кандидатури на хора на възраст над 50 години търсещи работа. Пак всичко е неофициално, докато един ден и аз кандидатствах и така над няколкостотин пъти през последните 4 години без нито една покана за интервю, като кандидатствах само по позиции, за които знаех, че съм отлично подготвен като образование, знания и най-вече опит. Нищо. Даже на два пъти ми споделиха по телефона, че възрастта ми от 51 години е основната причина да не бъда нает. Нито съм изисквал по-висока заплата от пазарната за момента и за позицията, нито съм имал претенции към кола, лаптоп, телефон, високи бонуси и т.н. Нищо. И това се случваше не само на мен, но и на много други хора от тази възрастова група, с които съм разговарял. Отново се връщам на професионалния опит и си мисля, нима толкова лесно подценяваме доказали се специалисти. Мисълта „Бъдещето е на младите“ е безспорно напълно вярна и логична, но това не оправдава да се пропуска възможността за среща/интервю и евентуално наемане на по-възрастни хора с ценен опит и знания. Просто да им се даде равен шанс, че не се знае кога и къде на някои от нас ще се наложи да търсим житцето.